Случаят „Нани“ в мегасблъсъка Манчестър Юнайтед – Реал Мадрид още веднъж илюстрира колко различно е съдийството във футбола в днешно време, в сравнение с преди. Тогава, когато „мачовците“ бяха на мода, такива като Меси нямаха шанс или почти. Вдигат те във въздуха с два-три шпагата, взимат ти страха и „чао“. Нещо повече, Барса, на която толкова много хора сега се възхищават, нямаше как да вирее. Какво цъкане, какво „тики-така“, като ги изчеластрят на тъчлинията десният и левият бек на съперника...

Точно от това предимство, което дава съвременното съдийство на чистата игра, по ирония на съдбата се възползва вечният враг на каталунците Реал онази вечер срещу Юнайтед. Защото сега искат от реферите дори при изразено, но нереализирано грубовато намерение на играчите, да им вдигат картони. На Сър Алекс, на „Олд Трафорд“, на много хора по света, това изгонване на Нани им се стори много-много пресилено. Но това пресилено изгонване е заложено в съвременните изисквания към съдиите. За добро, или за лошо.

За добро, защото в противен случай нямаше да можем да гледаме виртуозите от Барса Меси, Иниеста и Шави. Но и за зло също. Понеже футболът е контактен спорт. Понеже не е балет. Понеже това е спорт за истински мъже, а не за „меки китки“.