Станимир Стоилов го направи отново. Влезе в Шампионската лига и то с изключително скромен клуб от държава, която е в периферията на футболната карта. Успехът на Астана е колкото сензационен, толкова и грандиозен.
Девет години по-късно Мъри пак отвори вратата на Шампионската лига. Българският треньор се е променил, но железните му принципи остават непокътнати. Астана не играе като „приказния“ Левски. С риск да прозвучи много пристрастно ще кажа, че „сините“ имаха по-голяма индивидуална класа. Плюсът на казахстанците е, че спазват убийствена тактическа дисциплина. Стоилов е превърнал футболистите си в абсолютни войници, които за заклети винаги да бъдат зад линията на топката. Всички до един. Разходките по терена са забранени. По този начин Стоилов и екипът му влезе в групите на Шампионската лига за втори път. АПОЕЛ е по-добрият отбор, но треньорският фактор надделя.
Това не означава, че Домингош Пасиенсия е някакъв несретник. Нека отбележим една подробност. Мъри пребори специалист, който на 18-и май, 2011 година беше в Дъблин. Не на екскурзия, за да пробва местната бира, а заради финала в турнира Лига Европа. Неговият Спортинг Брага падна от Порто на Вилаш-Боаш с минималното 0:1 и пропусна да постигне грандиозно постижение. Тактическото надмощие над специалист от прочутата португалска школа си е подвиг, който български треньор постигна.
Ясно е, че мнозина бяха щастливи от случилото се снощи. Постигнатото е своеобразен пробив за родната треньорска гилдия. Станимир Стоилов пък се изстреля в друга орбита и скоро Астана ще му отеснее. Обективно погледнато шансовете на отбора от Казахстан в групите са илюзорни, но фурорът вече е сътворен.
В интерес на истината треньорът е променен. Нека почнем от начина на обличане. Преди десет години беше доста по-суетен. Залагаше на костюми, балтони, вратовръзки...Днес Мъри е в стил „Люпко Петрович“. Анцуг и тениска, защото така му е удобно. Реакцията след края на мача в Никозия също е коренно различна. Стоилов прие сензацията рутинно и без особена еуфория, която да е видна за широката публика. Всичко това се дължи вероятно на опита, който натрупа през последните години. Доброто и лошото го моделираха и направиха още по-класен. Романтичният футбол базиран на притежанието на топката леко отстъпи място на прагматизма. Стоилов знае отлично възможностите на своя отбор и го изцежда до дупка, което е големият майсторлък.
За жалост има и такива българи, които снощи са си легнали тъжни. При гола на Максимович са теглили по една дълга, защото „синоптикът“ влезе в Шампионската лига. Хасковлията не е от тези, които си мълчат. Поради тази причина през годините си навлече и доста врагове. Подиграваха му се, че иска да прави реформи в календара на футбола ни, присмиваха му се, че претендира за качеството на терените, а видите ли, те били еднакви и за двата отбора. Наричаха го „Господин за един ден“, защото се навил да води националния за два мача. Днес злобата може да си вземе един почивен ден. Нека бъде по-тихо, защото Разказвача чака жребия. Предстоят му дълги пътешествия, тъй като реално Астана е далеч от Европа. Това със сигурност няма да е по вкуса на неговите звездни съперници. Времето в Казахстан ще се развали към края на груповата фаза, а теренът е изкуствен, но това е част от играта. Нали теренът е еднакъв и за двата отбора?
Преди десет години треньорската кариера на Стоилов започна в Левски. Той е длъжен един ден да се върне на „Герена“. Иначе просто за протокола ще отбележим, че още един бивш треньор на „сините“ е в групите на Шампионската лига. Славиша Йоканович вкара Макаби при най-добрите. Наско Сираков с чисто сърце може да изпуши една пура, докато гледа жребия тази вечер и да стиска палци на своите приятели.
28Коментара