Телевизионната програма в понеделнишката вечер предлага две сериозни алтернативи за футболните маниаци – на първо място английското супердерби Манчестър Юнайтед – Челси и на второ - гостуването на Реал Мадрид на коравия Гранада в Испания.

Маниаците дори не поставят българския тв-мач в класирането и сигурно с основание. Срещат се Литекс и Любимец, представители на две малки дори за България селища, представители на оплюваната „А“ група. Както се казва – и в апартамента ми да играят, няма да ги гледам, но аз избирам българското, защото е...българско.

Литекс – Любимец като основно телевизионно меню с прецъкване от време на време на английското дерби и компютърно следене на испанския мач. Но се оказва, че това е МАЧЪТ. Изненада, но факт. В двубоя Литекс – Любимец има емоция, има тръпка, има драма. Малкият тим се опъва сериозно на големия, хапе го, но в добавеното време големият печели. Луда радост при едните, момчетата плачат в съблекалнята на другите.

Двете нули в британския сблъсък се запазват и през второто полувреме, Реал пък взима ранна минимална преднина на Гранада и рутинно я запазва до края.

Гасим телевизори и компютри. Една вечер, в която ,изненадващо или не, мачът Литекс – Любимец се е оказал по-интересен от този между маститите Юнайтед и Челси. Понякога трябва да залагаме на българското, дори да ни сметнат за луди.

Друг въпрос е къде гледат нашите псевдограндове, та не се опитват да ангажират пъргавите и свежи момчета от Любимец. Или пък имат повече интерес от привличането на футболисти от всички раси и континенти, вместо да погледнат в родния двор. А там има какво да се види.